Out of the box~

Едно поучително видео, от което настръхнах:

Greedy Boy from flew on Vimeo.

Време е да се спрем…

Милите ни партньори от P&G имат с какво да се похвалят тази седмица. Според изследване на Millward Brown една от марките им, Pampers, е сред най-обичаните в света през 2009 година.

Проучването е направено сред потребители от 20+ страни и цели да установи кои са продукти, на които хората вярват и биха препоръчали на близките си.

Втората най-доверена марка е Nokia. И тук съм много съгласна! Новият ми е71х е нещото, без което не ходя никъде, най-добрата и полезна вещ ever.

В челото попадат и други интересни, обичани и доста актуални брандове: Cadbury Dairy Milk, Visa, Olay, Toyota, FedEx.

ПС: Да отбелязвам ли, че работим с повече от половината отличници или няма нужда да споменавам очевидното? Lovemarks rules!

Помните ли колко студено беше на 6-ти февруари?

Температурата навън беше -5, духаше вятър, снегът валеше на едри парцали, а локвите бяха замръзнали. В това време един мъж, който на драго сърце се бе съгласил да участва в бъдещия ни клип, очакваше своята актьорска задача, загърнат в две не особено дебели одеала. В мрака на изтърбушената зала, той се концентрираше върху това, което му предстоеше – да се изправи гол срещу страховете си и с боси крака да нагази в локвите на мокрия под, покрит с отдавна изстинала вода.

Нечовешко, ще си кажете, и най-вероятно ще сте прави. Но причината, заради която този човек направи това, не се интересува ни най-малко от удобства и време. Тя те изправя на ръба на човешките ти сили, бута те към предела на твоите възможности, играе си с инстинктите ти за оцеляване.

Този човек се справи. Победи себе си и страховете си и ни доказа нещо много важно, което аз загърнат в зимното си яке и треперещ от студ не можех да повярвам – човек притежава неограничени възможности.

Когато този клип тръгне по екраните, надявам се да почувствате тази победа и тя да ви накара да преоткриете вътрешните си сили.

А миналата седмица, някъде в началото на XXI-те зимни олимпийски игри във Ванкувър, стартира новата кампания на P&G. Озаглавена е “Благодаря, мамо” — доста неспортно на пръв поглед. Целта й? Да се подчертаят заслугите на майките за постиженията на спортистите от националния отбор на САЩ.

Жестът? P&G подпомага финансово семействата на американските участници в Oлимпийските игри при пътуването им до Канада. Над 200 роднини са се възползвали от предложението, наречено “No mom left behind”.

Комуникацията? Основна част от кампанията са 15- и 30-секундни спотове, които потребителите ще видят по време на състезанията. Слоганът е P&G. Proud sponsors of Moms. Логото на американския национален отбор се появи на всички продукти на компанията.

Това е най-голямата олимпийска кампания на Procter & Gamble. И най-вероятно ще е най-харесваната. Поне за онези потребители, които чувстват, че дължат част от успехите си на своите майки.

Напоследък Варна се прочу като най-добрият зимен курорт в България. Днес обаче няма да говоря за перфектните условия за ски в морската столица, а ще представя една крайно красноречива рекламна визия, красяща улиците на града:

След продължително взиране в картинката сънувах следния интересен сън:

Седя си аз на бара в кварталното заведение. Влиза Барак Обама, сяда на бара до мене и ми казва: „Дюд, няма да повярваш какво ми се случи! Ходих до Женския пазар, откраднаха ми портмонето, пък трябва да си взема билет за влака. Имаш ли да помогнеш с някой лев.”

Давам му аз 20 лева – президент е човекът, няма как. Даже го черпя едно питие, да види какви хора сме това българите. След което си пием заедно, той разправя жена му как го стягала, после вика: “Чакай да звънна на една приятелка, да дойде и тя”. Пристига въпросната дама и какво да видя – ами тя самата английска кралица! Веднага я познах, понеже беше същата като на банкнотите, даже дойде с короната. Явно от работа идваше жената. Седим си тримата и си говорим за кризата и за визите, пием си питиета, изкарваме си, общо взето, много добре. Обаче по едно време решаваме да си тръгваме и тя казва: „Оу! Ми аз съм си забравила чантата! Можеш ли ти да платиш, утре ти ги връщам!”

Плащам аз сметката и се разделяме приятелски, даже им давам по 5 лева за такси. Обаче на другия ден им звъня на GSM-ите и… не ми вдигат – и двамата! Накрая се обади някакъв непознат глас и ми разправя: „Сър, госпожа кралицата помоли да ви предам, че не ви познава. За какви пари говорите, няма такова нещо!”.

Събудих се облян в пот и си казах “Слава богу, че има на кой да се обадя – те знаят как да ми върнат парите!”