Out of the box~

Петък следобед. Лудница. Офисът е истерясал от работа. Телефонът ми звъни. Вдигам. Отсреща се чува:

- Пътни строежи Стара Загора. Слушам Ви?

- ?!?!?!?!

Това беше преди десет години. Имах (и все още ги имам) няколко любими приятели зевзеци, чието занимание в петъчните следобеди беше да ми звънят (вероятно не само на мен), започвайки разговора с култови реплики като:

- Панчарево, лодките. Кажете?

или

- Байконур. Дежурният слуша?

Първите няколко пъти им мълчах от засада, основно защото не успявах да разбера какво става (малка, глупава). На вторите “пътни строежи” вече се включвах с адекватни реплики за дупките, нуждаещи се от запълване, което (сега си давам сметка) е изпълвало събеседниците ми с див ентусиазъм (споменах за малка и глупава, нали?). Като поотраснах започнах аз да им звъня, петъчно, със:

- Катедра “Фламандска фонетика”. С какво да Ви помогна?

Щастливо бях забравила тези сценки… докато днес, петъчно, не открих, че в офиса си имаме скрити таланти в жанра. В приложеното доказателство се вижда брилянтната размяна на реплики между клиентския и творческия отдел.

Happy Friday, everyone

В сряда бях на организираната от Дарик Радио изложба “Картини от един пленер – 10 години по-късно”. Подбраните повече от 50 творби на български художници от различни поколения са разположени в доста нетрадиционното за такива събития място — изложбена зала Рока с все ваните, мивките и душкабините. Повече за самата изложба можете да разберете от сайта на радиото, разбира се.

А аз ще споделя една от картините, която ми грабна вниманието. Защото изключително точно пресъздава концепцията на Saatchi & Saatchi за Марките на любовта. В случая марката беше Варна.

Поздрави за Гаваза, Доби, Владо, Радо… Варна отдавна заема важно кътче в сърцата ни

Наскоро ви обещах, че ще разкажа за откриванията на магазините Carrefour в Пловдив и София. Забавих се, знам, за което се извинявам, просто твърде много работа се натрупа и ме забави. А и така даже се получава по-добре — тъкмо тълпите ще са се разотишли и тези от вас, които все още не са посетили Carrefour, ще го направят спокойно.

Пловдив

Имахме възможност да видим магазина още в самото начало, когато нещата бяха в подготвителен етап:

Етап, който премина бързо Самото откриване се състоя на 15 април. Имаше коктейл за почетните гости, разходка през все още празния магазин и, разбира се, много, много снимки.

На следващият ден тълпата беше огромна. Не мога да кажа, че гледката не ме зарадва, защото в края на краищата целта на нашата комуникация беше в магазина да влязат възможно най-много хора. Е, повече от това, здраве!

София

Само седмица по-късно (21 април) бе откриването на Carrefour в София. Отново официален коктейл, много и все усмихнати хора и, разбира се, не мога да не спомена Morandi Ние лично не останахме да ги уважим, но доста хора бяха там специално заради тях.

До този момент не бях влизала в магазина, затова ми беше много, много любопитно. Бяха ми разказали, разбира се – по-голям от този в Пловдив, с още повече продукти, с още по-голямо разнообразие, но всичко си пролича след като влязох вътре.

За сравнение – малко снимки и от двата града:

А днес е откриването на Carrefour във Варна. Там също ще е доста интересно, stay tuned за още снимки и разказ на очевидци

За финал мога да кажа само едно – хубаво беше! И работата ни хареса, и самите магазини

Кой казва, че в България няма млади и талантливи артисти? Има и то много, но или са ужасно демoтивирани да се изявят (хм, кой ли е виновен за това) или пък ние не внимаваме достатъчно и пропускаме да ги забележим. Е, за първото не мога да помогна, но за да не се случи второто — сега ще ви съдействам с информация, та и вие да внимавате малко повечко

Вчера бях на откриване изложбата на една млада художничка, чийто талант е безспорен, а мотивацията й е повече от очевидна. Илка Пейчева е млад артист, който показва, че стига да искаш, винаги има начин!

Да си призная, въпреки че бях виждала някои нейни неща и знаех каква ще бъде идеята на изложбата, пак бях доста изненадана. Всички творби са невероятно оригинални, яки и идейни, искам ги! А и цялата организация покрай изложбата беше резултат на нейните собствени усилия.

Но стига съм я хвалила – отидете и вижте сами, горещо препоръчвам! И инвестирайте в таланта й, отнесете нещичко в къщи.

Ще се радвам после да споделите впечатления – дали сте съгласни с оценката ми.

По радиото разказват как хората се тълпят пред стадиона. По улиците се носят фенове с черни тениски и бира в ръка. Пред Кравай хората се срещат за първи път от 20 години. В офиса на Saatchi & Saatchi също се настройваме за довечера, разбира се. AC/DC са навсякъде!

Няма значение дали си фен на групата или не си — със сигурност AC/DC си заслужава да се види на живо. Както ще направи и част от екипа ни. До концерта остават още 4-5 бири време, а междувременно нашата агитка поздравява Жоро от Philips, най-якият фен на AC/DC сред партньорите ни, с:

Rock’n'roll!