Out of the box~

Харесва ми, че темата на последната Лига на разказвачите беше Изгубени в превода. По-точно, харесва ми колко двусмислено е да ви я разказвам… заради многото загуби, които ще се получат в превода от случка към текст. И като вървим по линията на символите – един от разказвачите, Богдан, (с когото имах честта да се запозная) си е преводач. Изобщо, случайни неща няма.

Може би и затова се получи толкова добре.

Странно, Лигата започна с уговорката, че ще е бутикова — нямаше много хора, Грамофон изглеждаше леко утихнал… Щеше да си е нормална загрявка за предстоящия юбилей, така да се каже. Не беше.

Много хора разказваха, много хора слушаха, всички хора се смяха, в определени моменти други хора свеждаха поглед към земята… Определено обаче този път лигата беше откровено забавна (тази прекрасна дума). От едни 750 грама, за които най-вероятно ще прочетете в следващия Капитал Light, през остър случай на бюрокрация, включващ обреченото търсене на стая 332, малко съдебни процеси и чудна история с един ямаец, нямаше как да не се усмихна. Мен пък много ми харесва да се усмихвам, затова и сбирката този път ми хареса толкова много.

Което никак не попречи изживяването да си бъде съвсем бутиково, защото този път количеството не се отрази на качеството, ами по един доста особен начин му помогна. Най-явното доказателство за това май е, че една от историите беше разказана (или по-скоро изиграна) от четири човека едновременно. Бутиково. Или просто хубаво. Харесващо се.

“Харесването”, което присъства толкова много напред-назад из текста не е само защото имам беден речник. Харесването е тук, защото този път ужасно много неща ми харесаха — непринудеността (която понякога се губи), спонтанността, хората, атмосферата. Смехът. Не онзи неловък смях от учтивост, а истинските ухилени лица на хората, които познавам и чиито смях харесвам.

Другият месец лигата става на две години.

Тази година две, догодина — 100.

P.S. За щастие, в офиса пазим касетата с всички разкази на всички разказвачи от миналия път. Който иска, може да слуша. Там загуби в превода няма.

Утре, 25 април 2007 г., сряда. 20:00 часа. Клуб Грамофон. Сбирка. Лигата на разказвачите.

Темата e Изгубени в превода.

Заповядайте~

Новият ми лаптоп, едно прекрасно Sony Vaio, дойде със 160GB хард диск — от които 60GB бяха похарчени за Windows Vista, разни Sony програмки (Napster, AOL-ориентиран софт и т.н.), trials на филми, игри, музика и какво ли още не. Затова когато попаднах на новата реклама Mac vs PC… Много познато ми прозвуча. Ето я:

И въпреки че мразя да шофирам… Вече по традиция ще дам линк към поредната промо игра, този път на BMW.

PACE – Pursuit Across Europe е определено занимателна, времепоглъщаща и прелъстяваща заигравка. Прекрасен дизайн и интерактивност, какво повече може да се иска от подобен минисайт.

Отдавна съм фен на BMW филмите и книгите, определено сред най-добрите в жанра са. Обаче с PACE вече окончателно се убедих, че конкуренцията може само да им диша прахта.

Списание Time публикува статия, озаглавена просто и ясно The Design 100. И въвеждат в темата с:

В наши дни добрият дизайн е навсякъде. Великолепният дизайн — предмети, места, идеи, които обединяват функционалността и естетичността и след това избутват границите на стъпка отвъд, така че да завладеят и фантазиите — той е загадъчен и неуловим. А това са най-забележителните творци.

Искам го този дизайн и тук! Страдам сред морето посредственост, което ни залива отвсякъде — стоки, сгради, хора, всичко е клише до клише, безвкусица и пълен кич накуп. Мрън!