Така, така. С леко закъснение (простимо е предвид емоционалното ми състояние) и силно предизвикан от Izzy, реших да споделя малко снимки от въпросните концерти на Metallica и г-н Lenny.
Петък.
Всичко започна с огромен копнеж и очакване… за бира 
За наша радост тоалетните не бяха кът, както обикновено. Е, имаше и такива, които използваха гърба на тоалетната…
Metallica си забиха много добре, set list-ът включваше предимно стари и добре познати парчета. Seek and Destroy ни разтърси за финал, за разлика от концерта в Пловдив, когато нещо не им се търсеше и разрушаваше.
Като всичко хубаво финалът бе тъжен. Поне се изнесохме бързо…
Това беше в петък, а тепърва идваха неделята и Lenny. Тоя пич направо ни размаза! Явно още под влиянието на емоциите бяхме забравили да вземем снимачно устройство, та затова разполагам само с няколко мазни кадри от телефона.
Все пак ще използвам силата на думите, за да опиша усещането. Ще започна с това, че нито аз, нито Радо, Петя и сие, имахме идея какво да очакваме. Честно казано, отначало се бъзикахме, че трябва да си вземем семки за концерта — все пак след Metallica не мислехме, че точно Lenny ще ни накара да изригнем. Е, не взехме семки, но пък се заредихме с бира. За наша радост се оказа, че феновете на Lenny не са особени почитатели на Beck’s и доста лесно се снабдявахме с пенливата теченост. Но не това беше най-важното. Просто този човек се раздаде много. Пя, говори, вилня зад барабаните, слиза 2 пъти от сцената и се вливаше в тълпата пред него, беше решил да докосне хората. И успя. Дори стандартните и клиширани изрази за това колко велика публика сме звучаха правдоподобно. На финала всички бяхме изцедени, от всякъде. Тръгнахме си всеки стиснал по един неизползван дъждобран и с надежда следващите 19 години отново да се видим с г-н Lenny. Поне той така обеща.
):
), но емоцията, с която са ги заредили концертите, определено ще им остане за много по-дълго време.
