Out of the box~

Работата е хубаво нещо, но трябва и да се почива. Уикендът е за това, вярно, но и седмицата предлага някои екстри. Като бира и боулинг, например Точно от тях се възползвахме снощи с част от колегите.

Хапването беше качествено, бирата също, но кулминацията на вечерта със сигурност беше боулингът. За мен това беше второто подобно преживяване и страшно много се забавлявах. Естествено като млада надежда на спорта, при първите 6-7 удара топките влизаха направо в страничния улей, но след тях дойде ТО. Просветлението! Открих уникалния си стил, с който втората игра успях да премина психологическата граница от 30 точки

Внимавате ли?! Движението е много технично:

Другите, естествено, не успяха да го усвоят и си караха по конвенционалния начин. Вярно, Жоро, Радо и Миро си оспорваха лъвски първите три места, а Еми се оказа роден талант, но… поне мога да се успокоя с това, че много се посмяхме

В този ред на мисли се присетих за една стара реклама:

… на застрахователни услуги. Обаче ако Жоро играе, тези стърчащи кегли просто нямат шанс!

Гледам, че в последните няколко публикации почти винаги споменаваме за Lovemarks, та се зачудих, дали няма да е добра идея да разкажа малко по-подробно за тях, да спомена за книгата на Кевин Робъртс по темата и, естествено, да споделя историята на нашите lovemarks тениски.

Lovemarks означава Марки на любовта. Това са марките, които събуждат у нас истинска привързаност и любов. Чудите се как може да се привържете към марка? Ами, огледайте се. Колата, която карате и в която се чувствате себе си. Кафето, което всяка сутрин с блаженство пием. Любимите хора, за които бихме дали всичко. Всички те са нашите марки на любовта. Lovemarks могат да бъдат личности, продукти, книги, места… всичко, което вдъхновява и прави човек такъв какъвто е.

Тези думи не са мои До това така простично, но гениално, прозрение е достигнал изпълнителният директор на Saatchi & Saatchi, Кевин Робъртс. И описал размислите си в книгата си “Марките на любовта. Бъдещето отвъд търговските марки”:

Още през първата си седмица тук имах възможността да я прочета и наистина намерих частица от себе си в нея. Вдъхнови ме! Прочетох неща, до които бях достигнала сама за себе си, но имаше и такива, които доизградиха представата ми за света на рекламата и Saatchi & Saatchi като агенция.

Колкото до тениските, ето как стана цялата работа. Стоели си един ден шеф Милин и останалите от екипa и си говорели кой какво харесва и обича, чие предпочитание към някакъв продукт е преминало отвъд рационалното и е стигнало lovemark-ово ниво, как това го/я е променило. И от дума на дума се стигнало до идеята за по-публично оповестяване на всички тези характеристики. Тогава account director Руми предложила: “Да си направим тениски с марките на любовта на всеки”. Речено-сторено! Дизайнер Еми се заела да измисли свързващ мотив и както сами се убеждавaте, добра работа свърши И всички сме горди да носим тениските си, които показват не име, заемана позиция и години трудов стаж, а кои сме ние на практика.

Давам пример:

Изи е родена в древния и вечен Пловдив. Обича животните и най-много своето зайче Билбо. Обожава хубавите обувки, като предпочита тези с марката Angello. Като всяка жена се грижи да изглежда добре, за което се е доверила на Bilka. Цени здравето си и ето защо обогатява хранителния си режим с натуралните билкови екстракти на Krista G. Voila~

Една от най-забавните статии, на които съм попадала напоследък, е лекият материал на PC World, коментиращ новината, че Джери Зайнфелд ще бъде новото лице на MS Vista.

Всички знаем, че Джери Зайнфелд си пада по Супермен. Сега на комика май ще му се наложи да открие своя собствен вътрешен герой, за да успее да промени отношението на света към Windows Vista.

Триста милиона долара за кампания със слоган “Прозорци, не врати” (Windows, Not Walls)… как ви звучи?

И непременно изгледайте десетте клипа, обявени от PC World за “Най-запомнящите се реклами на Microsoft”, гарантирам ви много смях и малко spookiness даже.

ПС: Личи ли ми, че сред моите Lovemarks се кипри гордо логото на Ubuntu?

На всички ни се е случвало да предложим разкошни идея на клиент и след поредица от корекции тя да остане просто една идея. Ето на практика как се случва това.

Брилянтна идея за специален брой на The Economist, който дава светлина на едни от най-големите тайни в бизнеса:

Първи коментар на клиента: “Не трябва ли кажем на хората колко струва все пак. И сложете логото в рамка, но линиите от шредера да не минават през него”. Дадено

Втори коментар на клиента: “Всъщност не е ли по-добре да махнем линиите от шредера, за да е по лесна за четене визията”. Хей, всъщност това е идеята. Tайните, които се унищожават… “Да, да, знаем, но все пак ги махнете.”

“Да сменим заглавието, клиентите трябва да знаят по-ясно каква е тяхната полза”. Да го сменим.

“Да включим и актуалната ни промоция”. Готово.

“Къде е уеб адресът? Повечето от читателите ни използват интернет.” Тук е.

“Идеално, ще го използваме таргетирано в секциите за новини от бизнеса.”

“Имаме ли нужда от цвят?” Не, за какво ни е?

Всъщност от къде тръгнахме…

За наша радост този случай е измислен и не отговаря на истината. Или поне не на цялата. Все пак от агенцията и клиента зависи да не допускат една идея да бъде убита бавно и мъчително.

Вчера станаха готови новите ни Lovemarks тениски, с които отдаваме почин на любимите си брандове. Събитието бе отбелязано с дружна фотосесия и много смях, разбира се. Така се развълнувах от чудесните кадри, толкова ми се искаше да ги споделя с всички, чеее… запретнах ръкави и за нула време инсталирах и настроих NextGEN Gallery, плъгин за организиране на галерии и албуми.

И така. В сайдбара ще излизат 6 случайни умалени снимки, а в специална страничка ще подреждаме всички бъдещи визуални свидетелства. Без компромати