Out of the box~

Прегледах внимателно архивите и въпреки че бях почти съвсем напълно сигурна, че съм публикувала инфо по темата — оказа се, че съм пропуснала да споделя линка към пълната колекция корици на списание Esquire. Enjoy~

Чудно ми е защо този прекрасен младеж Джони Деп е толкова скучен на всичките снимки?

В тези времена на повсеместна криза добрата новина идва под формата на ниски цени. От Carrefour. Засега обявени само в Бургас под формата на билбордове, но скоро и с радио проявления в други градове на родината.

Carrefour. За да живеем по-добре!
Криейтив директор: Георги Иванов
Дизайнер: Емануела Беловарски
Копирайтър: Радомир Иванов

Избрахме два от символите на Бургас — Альоша и грамофона — след като с Еми, нашата мила дизайнерка-бургазлийка, си поговорихме за привичките и любимите места на хората от града. Разказа ни за Альоша (не знаех, че пловдивският не бил единствен, а си имал братче), за грамофона и за всички хубави неща, които хората свързват с тези места.

След гостуването в България на Морис Леви, главното действащо лице от Карфур, дойде ред и ние да му върнем визитата. На 4 и 5 февруари Милин (шеф) и Доби (акаунт на проекта) ще са в Париж на официална среща на агенциите на Карфур по света. Ех, искам и аз, ама… друг път

Успех на колегите, да е ползотворно и весело изкарването им в града на любовта! Поздрави~

Само за днешните БЪДЕЩИ НАЙ-ДОБРИ дизайнери.

Ако някога смятате да изпращате портфолио към рекламна агенция или студио за дизайн, добре е да имате предвид някои малки, но важни неща. Портфолиото е вашият говорител/посланик пред харесаната от вас агенция. Затова, ако “говорителят” ви е празнословен или не говори езика на агенцията, където кандидатствате, шансът да стигнете до интервю намалява значително.

Нормално е творческите директори да нямат време да прегледат 20-30 страници изпълнени с всякакви материали от визитки през покани за сватба до каталози за машинни лагери и брошури за Спа хотели например. Тук важи правилото – по–малкото е повече.

Ясно е, че няма как да покажеш таланта си само с дипляни и каталози. Ако работата ти до момента е била свързана главно с предпечат и производство на рекламни материали, в което между другото няма нищо лошо, най-добре е твоето портфолио да е изградено само от фиктивни творби – неща, които си създал много повече за себе си, отколкото за реален клиент или работодател. Неща от време на следването или дори дипломната работа. Само тогава можеш да разкриеш пълния си потенциал.

Самото оформяне на портфолиото също трябва да е на ниво – изчистено, ясно и творческо. Не бих нарекъл изпращането на картинки във формат jpg, номерирани от 001 до 058 творческо, така както и разполагането в няколко листа с А4 формат на много разностилни илюстрации, защото човек се загубва в хаоса от цветове, концепции и снимки. Не смятам даже, че при кандидатстване за работа е добре вместо портфолио да се изпраща линк към персонален сайт, защото най-вероятно той е създаден с други цели и отново е пълен с неща, нямащи отношение към портфолиото.

И накрая. Ако изпратиш едно единствено нещо изпипано до последния детайл, шансът да стигнеш до интервю с агенцията, която си е избрал, е доста по-голям спрямо някой изпратил всичко, което е правил до момента. Вероятно ти имаш само един шанс да блеснеш с творчеството си, затова не го изпускай. Живеем в епоха, когато времето е най-ценния ресурс на всеки един от нас.

Успех!

Денят беше петък, 13-ти. Или по-точно вечерта срещу него. Мястото – клуб “Маската” в Студентски, а участниците – редовните заподозряни Многото думи този път са излишни, снимките говорят сами за себе си.

DJ-ят откри вечерта с моята веща помощ, с което си спечелих правото да пея, когато си поискам. Без ред

Възползвах се от привилегията си малко по-късно вечерта, когато с Милин ударихме Freak на Radiohead:

… подпомогнати от Цапи

Разбира се, през по-голямата част от времето изпълненията бяха в доста разширен състав:

… освен в дуети:

Някои показаха и други музикални таланти:

… а други бяха просто мнооого сладки (освен, че пееха прекрасно )

Опитаха се да ни откраднат и микрофона.

… но не би!

И така мина нашият петък 13-ти. Разказан с 13 снимки. Признавам, че на другия ден не ни беше леко, но както Пепсо мъдро отсече “Не го правим всеки ден, я!”. Веселихме се от сърце, от душа, от цяло гърло и беше много, много хубаво!

Историята на една голяма битка… със снежни топки:

Организирана от колегите от унгарското Saatchi & Saatchi за T-Mobile. Life is for Sharing.