“Всички заедно си обещахме да пием бира, много бира. Съдба.”

 Така завършваше последният ни пост за Загорка, с който неразумно се бяхме изфукали, че сме спечелили отдавна жадуван клиент. Kак само прилегна това прилагателно.

Въпреки че и в това “спечелили” си имаше солидна доза „спече“, започнахме бавно да си научаваме уроците какво е и какво не е Загорка. Така идеите, с които спечелихме конкурса бяха затворени в гардероба с нафталин, а ние започнахме да изписваме тефтери с нови идеи как да надградим миналогодишната кампания. Заради по-малко обичайния й вкус, нещо необичайно се случва винаги, когато отвориш Загорка.

За да не остават повече хората с впечатление, че нещото се случва само в един конкретен бар, пръснахме новите случки по различни локации за пиене на бира. Сменихме главните герои с нови и различни пиячи на Загорка и засилихме още повече абсурдността и комичния момент в историите.

Когато най-накрая заковахме финалните идеите с клиента, се обръснахме, изкъпахме се, сложихме си новите дрехи и се наредихме редом с децата за подаръци.

Беше Коледа. Сега беше ред на по-интересната част – да ги заснемем.

Режисьорът, Албер Сагуер - симпатичен нисичък испанец, близък с доста награди, включително Golden Lion, пристигна във видимо добро настроение, което допълнително ни успокои, и ние дадохме газ на пяната, както и на…, но за това друг път. Имахме шанса да отворим Загорките си, а какво се случи, ще научавате през годината.

Сега да отворим и новия сезон: